Brannan Fray

Напусна Ирландия като дете. Не си спомняше почти нищо от красивите зелени полета и хубавата лятна вила, която родителите му бяха построили с много труд. Не си спомняше и дали това внезапно заминаване го е разстроило. Вероятно. Бранън не беше много усмихнато дете и често се сърдеше. Разбира се, това се отнасяше за него, след като загуби родителите си, но нима можеше да си спомни какво бе представлявал преди сериен убиец да му ги отнеме? Може би животът му беше спрял след тяхното убийство, а може би беше започнал. Не искаше да мисли философски над нещата. 

Сега, близо 28 години след убийството им, Бранън Фрей подаваше молба за работа в едно от най-престъпните кътчета на Америка. Знаеше, че с постигнатите отличия можеше да отиде къде ли не, но нещо го дърпаше към Готъм. 
Намали музиката от радиото, все така вгледан в мрачния пейзаж, докато колата му се движеше напред, порейки капките дъжд. Какво ли щеше да открие този път? Само работа? Забавление?

Беше влязъл в клуба преди час. Утре щеше да е първия му работен ден. Но сега искаше да се забавлява. Танцуваше с русокосата от почти час, оставяйки устните му да се стоварят върху най-слабите ѝ места, а именно -деликатната й шия. Щеше да продължи да се забавлява, докато погледът му не попадна върху други двама, дърпайки насила младо момиче към изхода. Последва ги, изоставяйки обърканата млада танцьорка. Изглежда работата на полицията никога не приключваше.