make it rain

Беше студено. Всеки път беше така вледеняващо, че имаше чувството, че душата ти ще се пръсне на милион стъкълца.
- Обещавам ти! Последна игра! Ще ти върна всичките пари. До последната монeтa! Дай ми шанса. Този път ще те победя, ще изкарам всичко което съм загубил! Обещавам ти, честна игра! Честна победа! - беше готов да падне в краката на богаташа само за да засити собствените си зависимости.
Хазарда беше нещо повече от игра. Лекарство за изгнилата му душа. Мислеше постоянно за това.
За парите, които щеше да изкара... за хилядите възможности, който щеше да отвори. За пред двете жени използваше оправданието ''правя го за вас. за да може да си позволите всичко, което нямате''. Отричаше манията си по залаганията. Бил отчаян. Всеки път това повтаряше. Дали вярваше сам на оправданията си?
- Давай да те видим как ще ми дължиш още. - тръпки полазиха младото момиче. Леко придърпа баща си настрана.
- Какви ги вършиш? Ще задлъжнееш още повече. Нека се прибираме. Дългът все някак ще го изплатиш. Ще вземеш заем от някой свой приятел. Мога да почна работа. Все нещо ще измислим.
- О, не се притеснявай. Мога го. Този път имам стратегия. Знам правилата идеално. Знам и вратичките. Ще се справя. Имай малко вяра.
- Не ме чуваш. Не съм казала, че не можеш, а че не искам да играеш. Не ме интересува дали ще спечелиш или не. Искам да си вървя.
- След като приключа играта. - възрастният разроши косата ѝ сякаш все още беше някакво дете и се настани удобно на масата пред начумерения мъж. Нищо не ѝ пречеше тя да си тръгне,... но нямаше как да го остави просто така.
Играта напредваше, а недоволните погледи на бодигардите на богаташа не спираха да оглеждат нея и баща ѝ. Сигурно в очите им, двамата непознати изглеждаха като пъплещи хлебарки, които можеш да стъпчеш спокойно с крак.
- Изгуби, плужек. - просъска съперника на баща ѝ с ехидна усмивка от ухо до ухо. Тръпки побиха Сара когато усети злонамерените погледи на хората му върху себе си. Постара се да запази спокойствие. Плъзна нежно ръка зад себе си преструвайки се, че оправя гънка на блузата си. Дланта ѝ се уви около дръжката на кухненски, малък нож, който бе скрила в себе си както всеки път.
- Тогава ще си вървим. Хайде, татко. - побърза да го подкани без да изпуска от поглед едни от най-едрите мъже в близост до баща ѝ.
- Не! Няма как да съм загубил! Бях сигурен! Няма как! - ядосваше се бавно баща ѝ и трескаво разглеждаше картите на масата. Очите му търсеха отговора сякаш бе изписан на дървената повърхност.
- Татко... - момичето се опита да го издърпа настрана, но той грубо я избута докато все още гледаше картите.
- Ти мамиш! Мамиш! Сигурен съм! - повиши тон, а онзи срещу него изви доволна усмивка и се изправи запалвайки наново пурата си. Подигравателния му поглед гледаше изтезаващото се съзнание на баща ѝ.
- Както кажеш, плужек! - засмя се отново, а хората му се присъединиха към хихикането като хиени следващи своя водач. Жестокия им поглед се промени за секунди. Толкова кратко време, че Сара едва успя да забележи разликата. От проклети мършояди се превърнаха в хищници. В очите им засвяткаха кървави погледи, а мускулите по телата им се напрегнаха. Всеки момент щяха да извадят оръжията си и кой знае какво щеше да последва.
- Тръгвай, по дяволите! - сграбчи го за яката на разпокъсаната му, мръсна риза и този път успя да го издърпа - Да си вървим! - настоя и обърна гръб на хората зад себе си, но сетивата ѝ бяха включени на максимум. Беше готова да се бие ако се наложеше. Беше готова да бяга. И в краен случай, беше готова дори да се моли за милост.
- Чакай, плужек. Откъде да знам, че ще ми върнеш парите. Може да офейкаш още тази нощ. - един от едрите се изпречи на пътя им със самодоволна усмивка. Сара нервно преглътна. Нямаше кой да ѝ помогне, а баща ѝ щеше да остане сам срещу всички.
- Ще ги върна. Обещавам.
- Думите ти вече не значат нищо за мен. - кимна към хората си и две груби ръце я отделиха от баща ѝ. Изблъскаха го настрана, а нея завлачиха към богаташа. Опита се да извади ножа си, но той ѝ бе бързо отнет и изхвърлен със смях.
- Тя ни е гаранцията. Ще си я получиш след като ми върнеш парите... Да знаеш, не съм от търпеливите. Иначе ще я видиш на парчета в красива кутия с панделка. Ясно ли е! - веселата усмивка бе изчезнала от лицето му и сега гореше гневен поглед. Никой не обичаше размотаванията особено ако бяха намесени и пари.
Сега е важно да слушаш. Недей да създаваш проблеми. Нямат интерес да те наранят, а ти няма как да се биеш с всички. Просто си дръж езика зад зъбите и не създавай проблеми.

Одобрена. Искаш ли да ти сменя името?

Не, нека остане така. Благодаря. <3