Let me tell you all a story without any glory

Питър, някога подвизаващ се като Аш, преди години изгуби малкото, което имаше. Сестра му, Хестия, бе погълната от мрака на живота и скочи, за да отнеме живота си. Тогава нещо в Питър, някога подвизаващ се като Аш, умря. Изгуби частица от себе си щом изгуби младото момиче. Почувства се безсилен, виновен, че не е успял да я опази.
Аш, сега подвизаващ се като Питър, трябваше да приеме загубата и да се пребори някак си с болката. Да стои затворен между четири стени и да се обвинява не бе решението на проблема му. Нито пък да посегне към наркотиците. Боксът тогава му се стори едно наистина добро решение. Напрежението можеше да бъде изкарано бързо и лесно, дори и това да значеше, че той ще се прибира вкъщи с посинено око, разбити устни, скули или дори череп. Но той беше добър. А защото беше добър нямаше много натъртвания за които да се грижи когато е сам в апартамента си. Но ако не бе толкова добър нямаше да бъде забелязан от него и да бъде превърнат в бавачка на племенницата му. Първоначално идеята му се струваше някак си лоша, но с течение на времето Питър отново се почувства жив. Чувството, че отново има "сестра", за която да се грижи го караше да се чувства по-жив от преди. Тя го дразнеше, лазеше му по нервите и колкото и да й се ядосваше в професионален план, баткото в него се обаждаше.  
- Защо ми го причиняваш?! - веднъж не бе издържал и се бе развикал на русото момиче. Бе забравил, че е нает да я пази. И вместо да й държи сметка като един бодигард той се държеше като по-голям брат, прекалено притеснен за здравето на малката му сестричка. Не можеше да изгуби и нея, както бе изгубил Хестия.